История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-митология
Пантеон
на боговете на маите
Ах-Пуч
– в митологията на маите е един от боговете на смъртта. Обикновено
бил изобразяван с череп, вместо глава и с черни белези от разложение
по тялото. Украшението на главата му било оформено като глава
на кайман. Маите имали внушително количество богове на смъртта.
Имената им варирали в зависимост от племената, които ги тачели.
Най-често били споменавани: Кумхав и Вак-Митун-Ахав
(при маите от Юкатан), Кисин, Пукух,
Ма-Ас-Амкуинк, Вукуб-Каме,
Шикирипат, Ах-Алпух, Кучумакик,
Чамиабак, Кикшик, Кикришкак
(при маите от племето киче). Те обитавали подземните светове
(обикновено девет), а изображенията им били различни.
Бакаби
– в митологията на маите това били братята Хобнил,
Кан-Цик-Нал, Сак-Кими и Хосан-Ек,
които стояли в четирите края на Вселената и
поддържали небето, за да не падне на земята. Бакабите
били свързани с цветовата и календарната символика на съответните
части от света. Така например, Хобнил се асоциирал
с изток, червения цвят и бил покровител на годините Кан.
Кан-Цик-Нал – със север, белия цвят и годините
Мулук. Сак-Кими – със запада,
черния цвят и годините Хищ. Хосан-Ек
- с юга, жълтия цвят и годините Кавак. Около
10-16 в. бакабите се сляли до голяма степен
с боговете на вятъра - павахтуни и боговете
на дъжда - чаки. В този период се появили представи
за подземни бакаби, поддържащи
сводовете на преизподнята.
Ицамна,
Ицамнга - едно от главните божества
на маите. Първоначално, в доолмекската епоха, бил представян
като кайман, господар на раковините и водните растения. Впоследствие
Ицамна станал небесно божество, чиято глава
образувала земята, а тялото му - небесния свод. Така, постепенно
се появила и представата за Вселената като
гигантски дом, на който стените били образувани от четири рептилии
(каймани или игуани), спускащи се надолу с главите си. Още в
олмекските времена Ицамна станал един от главните
богове. Обликът му бил разнообразен: зооморфен - небесен дракон
(рептилия+птица+ягуар) или антропоморфен - старец. По-късно
култовете към този бог били свързани с подземния огън, вулканите
и растителността, а също и с водните божества на дъжда и росата.
Появили се множество въплъщения на Ицамна,
отразяващи тези връзки (Ицамна-Кавил - олицетворение
на реколтата, Ицамна-Тул - лошите дъждове,
поразяващи посевите, Ицамна-Кинич-Ахав - слънцето,
Ицамна-Каб - земята, Ицамна-Кабул
- творец, създател на света). Жреците разработвали сложни митове,
за да обвържат всички аспекти в едно цяло. Източници от 16 в.
назовават като негова съпруга ту богинята Иш-Чел,
ту Иш-Чебел-Йаш, ту Иш-Асал-Вох.
В Юкатан фасадите на много здания представлявали гигантска маска
на Ицамна. Той станал бог-покровител на управителите
на градовете-държави, а атрибутите на властта им били символи
на Ицамна.
Иш-Чел
- богиня на луната, покровитлка на тъкачеството, на медицинските
знания и раждането. Смятало се, че е съпруга на Ицамна.
В светилищата й в Исамал и на остров Косумел
се извършвали множество поклонения за изцеление. В жертва на
Иш-Чел принасяли красиви девойки.
Кукулкан
- един от главните богове. По време на испанските завоевания,
в негово лице се обединили легендите за историческа личност
(предводител на толтеките, нахлули през 10 в. в Юкатан) и толтекските
представи за това божество, а също и по-древните вярвания на
маите, свързани с култа към дъжда. В резултат на това, по-късно
маите го почитали като бог на вятъра, на дъжда, на планетата
Венера и основател на няколко царски династии
и по-големи градове. Бил изобразяван като змия с човешка глава.
Чак,
Чаки – бог на дъжда и мълнията.
Обичайните му атрибути били брадва и горяш факел. Представата
за него била и като един бог, и като четири "чаки",
свързани с посоките на света и цветовата символика: изток-червен,
север-бял, запад-черен и юг-жълт. В народните поверия се споменават
множество чаки, живеещи в горите, пещерите,
естествените кладенци. Почитта към този бог се съхранила до
днес при маите от Юкатан.
Шибалба
– в митологията на маите това е подземният свят, но също и боговете
на преизподнята. Шибалба била многослойна (най-вероятно
- девет слоя), а входът и бил на земната повърхност. В епоса
на киче "Попол-Вух" се съхранил мит
за пътуването на 
божествените
близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке
в Шибалба, където победили нейния властелин
и освободили баща си и чичо си.
Ек-Чуах
- бог на търговията, покровител на търговците. Изобразявали
го с дебели устни, очертани с червена боя. По-късно станал покровител
на какаото и собствениците на какаови плантации. Връзката между
търговията и какаото била разбираема, тъй като в тогавашните
времена зърната какао били универсално платежно средство.
Юм-Кааш
- млад бог на царевицата, известен също под името Юм-Виила.
Изобразявали го като юноша с глава преминаваща в царевичен мамул
или с вълнисти, вчесани нагоре коси, подобно листата на царевичен
мамул. Култът към този бог бил много популярен.
Пантеон
на боговете на планинските маи
Балам-Акаб
- един от митичните прародители на народа киче. Според митовете,
преди появата на слънцето, боговете създали Балам-Акаб,
Балам-Кице, Махукутах и Ики-Балам.
В началото те притежавали съвършена мъдрост и зрение, но боговете
отслабили ума и зрението им, създали им жени и Балам-Акаб,
Балам-Кице, Махукутах и Ики-Балам
станали прародителите на народа киче. Тогава боговете сътворили
утринната звезда (Венера), слънцето и им дали
огън. От Тулан прародителите се отправили на
юг, където водели войни с местните племена и извоювали могъществото
на киче. В края на живота си, преди да умрат,
те дали наставления на синовете си и им връчили "свещенния
възел", като символ на съществуването им. След
това се качили на планината Хакавиц и изчезнали.
Вукуб-Каме
– в митологията на киче, той бил бог на смъртта, един от повелителите
на подземното царство Шибалба. Спускайки се
там, след чутовна борба, героите-близнаци Хун-Ахпу
и Шбаланке победили господарите на Шибалба
- Вукуб-Каме и Хун-Каме,
след което ги принесли в жертва.
Кукумац
- съпруг на богинята-майка Тепев. Култът към
него бил възприет от киче през 10 в. по време
на нашествието на толтеките в територията на
Гватемала. Толтекският митологичен образ се
слял с по-древния, отдавна съществуващ всред народа киче образ
на бога на езерата и морето. Постоянни епитети на Кукумац
били: "сърце на морето", "сърце
на езерото". В епоса "Попол-Вух",
Кукумац играел важна роля при създаване на
Вселената и човечеството.
Тепев
- богиня-творец на света, помощник и вероятна съпруга на Кукумац.
Името й е взаимствано от толтеките и вероятно
скрива по-древно божество на маите.
Тохил
– бог на бурята и разрушението, покровител на племето киче.
Обикновено бил изобразяван като войн с копие в ръка.
Хун-Ахпу
и Шбаланке - братя-близнаци. Според
митовете, веднаж Хун-Хун-Ахпу и брат му Вукуб-Хун-Ахпу
били поканени от господарите на Шибалба (подземния
свят) да поиграят с топка. Но веднага след пристигането им,
били коварно убити. Господарите на преизподнята сложили на едно
дърво главата на Хун-Хун-Ахпу. Минавайки покрай
дървото, девойката Шкик се загледала в странния
"плод" и главата на Хун-Хун-Ахпу
плюла върху дланта й. Така Шкик забременяла.
Разгневеният баща на девойката искал да я убие, но Шкик
избягала от Шибалба и се приютила при майката
на Хун-Хун-Ахпу, където родила братята-близнаци
Хун-Ахпу и Шбаланке. Докато
били още съвсем млади, братята извършили множество подвизи и
чудеса. Веднага щом узнали печалната участ на своите баща и
чичо, те се отправили в Шибалба, където били
подложени на страшни изпитания и даже изгорени от властелините
на преизподнята. Но Хун-Ахпу и Шбаланке
се съживили на петия ден. Преобразени като скитащи фокусници,
те се отправили отново в Шибалба, победили
и убили господарите на преизподнята Вукуб-Каме
и Хун-Каме и се превърнали в слънце и луна.
В "Попол-Вух" е съхранен много древен
мит за произхода и приключенията на божествените близнаци. Този
мит някога бил разпространен почти всред всички народи, населяващи
Централна и Южна Америка.
Най-пълната му форма била съхранена всред маите в Белиз,
а най-древната - в Салвадор.
Хуракан
- в митологията на киче е едно от главните
божества -творец и повелител на света, господар на бурите, вятъра
и ураганите. При киче, в образа на Хуракан
се обединили старите представи на маите за боговете на вятъра
и бурята, заедно с образа на древното 
божество
Тецкатлипока. Хуркан имал
три въплъщения: Какулха-Хуракан, Чипи-Какулха
и Раша-Какулха, които били свързани
с мълниите.
Чималкан
- първоначално бил почитан в образа на прилеп. По-късно, образът
му се преплел с Кетцалкоатл, донесен от толтеките.
А в началото на 16 в. Чималкан почти се слял
с Тохил.
Шибалба
- в митологията на маите е подземният свят, но с това име били
наричани и боговете на преизподнята. Шибалба
била многослойна (най-вероятно - 9 нива). Вохъдът й се намирал
на земната повърхност. В епоса на киче "Попол-Вух"
е запазен мит, според който божествените близнаци Хун-Ахпу
и Шбаланке слезли в Шибалба,
победили властелините й и освободили баща си и неговия брат.
Шкакау
- богиня, покровителка на какаото. Тя била
единственото божество на какаото всред всички народи на Централна
Америка.
История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-митология
