История
|Богове1 | Богове2
| Митология | Озирис
и Изида
Как
бил сътворен света
ежду
двете планински вериги, простиращи се покрай нилските брегове,
под благите лъчи на слънцето, лежи страната Та-Камет
- "Черната земя", както я наричали
древните египтяни. Наричали я така, защото земята била "черна"
- жива, плодородна. "Червената земя"
простирала жарките си пясъци от другата страна на планинските
хребети. Там била пустинята, царството на злия бог Сет.
Там властвала смъртта. А тук, в зелените долини на "черната"
земя властвал животът. Добрият речен бог Хапи,
господарят на Нил и повелител на наводненията, заставял реката
да се разлива всяка година. Когато водите се прибирали, оставяли
след себе си дебел слой плодородна тиня. Това правело земята
на Та-Камет черна и жива. Богатите жители на Та-Камет издигнали
на земите си белокаменни градове, разкошни дворци и величествени
храмове. Навсякъде кипял живот. Хамбарите били препълнени със
зърно, стадата били охранени, а плодовете превивали клоните
на дърветата. Благодарните египтяни славели щедрия бог Хапи,
пеели хвалебствени химни и принасяли жертви.
Но
не винаги било така. Отдавна, много отдавна - преди милиони
години, на мястото на цветущата земя царствал Хаосът
- безкрайният и бездънен океан, наречен Нун.
Мрачно зрелище бил този океан. Студените води на Нун били неподвижни.
Нямало въздух, нямало топлина, нито светлина - всичко било обгърнато
от мрак и царяла тишина. Минавали хилядолетия, а Нун оставал
неподвижен. Но веднаж станало чудо. Изведнаж водата се раздвижила,
разплискала се и на повърхността се появил великият бог Атум.
"Аз съществувам!" - възкликнал
той и Вселената потръпнала от гърмовния му глас, възвестяващ
началото на живота. "Ще създам света! Ще го
направя, защото могъществото ми е толкова голямо, че съумях
да създам себе си от водите на океана. Аз нямам баща и майка,
аз съм първият бог във Всемира и ще създам други богове!"
С неимоверни усилия Атум се откъснал от опитващите се да го
погълнат води на Нун, възвисил се над бездната и издигайки ръце,
произнесъл вълшебно заклинание. В този миг се чул оглушителен
грохот и от дълбините, всред гигантски водовъртеж и белоснежна
пяна израстнал хълмът Бен-Бен. Атум стъпил
на него и потънал в дълбок размисъл. Не след много време сътворил
първата божествена двойка - бога на вятъра Шу
и богинята Тефнут - жена с глава на свирепа
лъвица. Но ето, че се случило нещастие. В непрогледния мрак
на Хаоса, Атум изгубил децата си. Колкото и да викал, колкото
и да ги търсил, навсякъде срещал безмълвие. В отчаянието си
Атум извадил окото си и го изпратил да ги търси. Окото се отправило
към океана, а Атум седнал на върха на хълма Бен-Бен и започнал
да чака. Бавно минавало времето - минали столетия и накрая богът
възкликнал: "О, мъка! Какво да правя? Не стига,
че изгубих сина си Шу и дъщеря си Тефнут, но се лиших и от око!"
Тогава той създал ново око и го сложил на мястото на изгубеното.
Веднага след това обаче, чул шум, в който различил гласовете
на изгубените си деца. Щастливият баща заплакал от радост, а
сълзите му рукнали като дъжд над земята. Хвърлил се Атум да
прегърне децата си, но разгневеното му око го спряло с думите:
"Нали по твоя воля се отправих в океана Нун
и върнах децата ти. Служех ти вярно, а ти за благодарност си
създал ново око и си го сложил там, където е моето място!"
Атум му отвърнал: "Не се гневи! Ще те поставя
на челото си и от 
там
ще се любуваш на света, който ще създам, съзерцавайки красотата
му." Но оскърбеното око не искало да слуша
оправдания и желаейки да отмъсти на бога се превърнало в змия
- кобра. Със страховито съскане тя раздула шията си, оголила
страшните си зъбите и се хвърлила към Атум. Но богът спокойно
взел змията и я поставил на челото си. От тогава тя украсява
короните на боговете и фараоните. Щастливият Атум не можел да
се нарадва на децата си. В това време от водите на океана Нун
разцъфнал бял лотос. От него излетял богът-слънце Ра,
увенчан със златен диск. Разпръснал се вечният мрак. Светът
се изпълнил с живителна светлина. Виждайки Атум и неговите деца,
Ра се разплакал от радост. Сълзите му паднали на земята и се
превърнали в хора. Шу се оженил за Тефнут и скоро се родила
втората божествена двойка - богът на земята Геб
и богинята на небето Нут. Те се обичали толкова
много, че се появили здраво прегърнати. Затова в началото небето
и земята били едно цяло. Но веднаж Нут и Геб се скарали. Геб
упреквал
Нут, че всяка сутрин изяждала децата си - звездите. Тогава слънчевият
бог Ра заповядал на Шу: "Отиди да ги разделиш!
Щом не могат да живеят заедно, нека бъдат разделени."
Богът на вятъра трябвало да изпълни заповедта на Ра. Той размахал
ръце и произнесъл заклинание. В миг по цялата Вселена се извил
страшен ураган. Колкото и да се съпротивлявали, вятърът разкъсал
прегръдката на Нут и Геб. Небето се отделило от земята, а в
океана се появили острови и континенти. Издигнали се високи
планини. От тях потекли буйни реки и хората, родени от сълзите
на Ра, напуснали хълма Бен-Бен и се разпръснали из зелените
долини. На хълма Бен-Бен израстнал градът Иуну,
а в него издигнали храм-светилище на бога Ра. Настъпил Златният
век - време, през което хора и богове живеели заедно
на земята. Древните гърци нарекли града Иуну Хелиополис,
което означава Град на Слънцето. Там се покланяли
на слънцето и той станал главен култов център на слънчевите
богове Ра и Атум.
История
|Богове1 | Богове2
| Митология | Озирис
и Изида
