Mythology

Персей
Персей бил златородният син на Зевс и Даная, дъщерята на Акризий. На краката си носел крилати сандали, а за оръжие му служел сърповидния меч, получен от Хермес. Понеже на Акризий било предсказано, че ще загине от Майката на Персей Даная, обладана от Зевс във вид на златен дъжд бъдещия си внук, скрил Даная в желязна кула под земята, но Зевс я посетил във вид на златен дъжд. Така родила от него Персей. Изплашеният Акризий затворил младенеца, заедно с дъщеря си Даная в голям сандък и ги хвърлил в морето. До скалистия остров Сериф вълните ги изтласкали в мрежата на рибаря Диктис, който ги отвел при брат си Полидект, царят на този остров. Там Персей отрасъл и станал силен и строен младеж. който блестял като звезда с красотата си. За да може спокойно да задиря майката и да се ожени за нея, въпреки волята й, Полидект изпратил Персей да му донесе главата на горгоната Медуза, чийто поглед вкаменявал всеки, който я погледнел.

Персей получава от нимфите шлемът на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба Дълъг бил пътят на Персей, но накрая стигнал в далечната мрачна страна на брега на Океана, в западния край на Земята, където живеели трите граи. Те заедно имали само един зъб и едно око, което си предавали една на друга, за да виждат. С помощта на Атина и Хермес, Персей откраднал единственото око и зъб от трите сестри и ги върнал едва, след като му показали пътя към обиталището на горгоните. Продължавайки пътя си, той стигнал при нимфите, от които получил три подаръка - шлема на владетеля на подземното царство Хадес, който правел всеки невидим, щом го сложел на главата си; крилати сандали, с които можело да се лети във въздуха и вълшебна торба, Глава на горгоната Медуза която се разширявала или свивала, според големината на това, което се слагало в нея. Персей сложил веднага шлема-невидимка на главата си, обул крилатите сандали, метнал вълшебната торба на гърба си и потеглил бързо към острова на горгоните. Преди това Атина Палада му дала щита си, който бил излъскан като огледало, а Хермес му подарил острия си сърповиден меч, който режел като мек восък и най-твърдата стомана. Като орел се стрелнал от небето Персей над спящите горгони. За да не се вкамени от Крилатият кон Пегас, роден от кръвта на горгоната Медуза погледа им, той пристъпвал гърбом, гледайки отражението на Медуза в огледалния щит и с един замах й отсякъл главата със сърповидния меч. От кръвта, която бликнала от тялото на й се родили безсмъртният крилат кон Пегас и великанът Хризаор. Персей бързо сложил отсечената глава на Медуза във вълшебната торба и невидим за побеснелите горгони, които търсели убиеца на сестра си, излетял в небето с крилатите си сандали. По-късно, затова, че му отказъл гостоприемството си, героят вкаменил титана Атлант (Атлас), който поддържал на края на земята върху плещите си небесния свод. Брадата и косата на вкаменения титан се превърнали в гъсти гори, ръцете и раменете му - във високи скали, а главата му - в планински връх, който се издигал до самото небе. От тогава планината Атлас поддържа целия небесен свод. Морските растения, върху които оставил главата на Медуза, се втвърдили и се превърнали в корали.

Персей освобождава красивата Андромеда На връщане, когато летял към Етиопия, Персей съгледал красавицата Андромеда, дъщерята на цар Кефей (Цефей) и жена му Касиопея, окована на скала и оставена за жертва на морското чудовище Кет (Кит). Персей го убил, освободил Андромеда и се оженил за нея. На сватбения пир, нейният чичо и бивш годеник Финей разпалил ужасна битка, на която Персей вкаменил с главата на Медуза своя противник и оцелелите му съюзници. От брака си с Андромеда станал баща на Горгофона и Перс, Амфитрион, Алкей, Стенел, Електрион и Местор. Вкаменил също Прет, който успял да отстрани дядо му Акризий от престола, и възстановил властта му. Но в крайна сметка, все пак се изпълнило старото предсказание за Акризий - на спортно състезание в Аргос дискът, хвърлен от ръката на внука му Персей, се отклонил и го наранил смъртоносно. Героят наказал и Полидект, който не преставал да задиря Даная, и направил брат му Диктис цар на Сериф. Персей подарил главата на Медуза на богинята-войн Атина Палада, която я поставила в средата на егидата си. А боговете превърнали главните участници в тези митологични приключения в съседни съзвездия: Персей, Андромеда, Кефей, Кит, Касиопея.

Орфей
Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка - музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите се свеждали клоните си, скали и планини се Орфей и Евридика раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски Смъртта на Орфей певец. След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината. Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласата Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му.