АПОЛОН - в римската митология култът към Аполон преминал през гръцките колонии, заедно със Сибилинските книги, около V в.пр.Хр. Аполон бил най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на изкуството на лъка, покровител на земеделието, на пречистването и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение, предводител на музите. Син на Юпитер и Латона, брат близнак на Диана. Баща на бога-лечител Ескулап и на много гадатели и герои. Освен като закрилник, се проявявал и като страшен бог, защото с огнените си стрели - слънчевите лъчи нанасял вреди на хората.

БАКХУС (Бакх) - син на Юпитер, бог на плодородието, виното, веселието и лозарството. Бакхус е латинското име на гръцкия бог Дионис, който бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер. В негова чест, веднаж на всеки три години, римляните празнували нощем свободно и разюздано празника на виното и веселието - "бакханалии" (вакханалии). Първоначално на него присъствали само жени - "вакханки" (менади).

ВЕНЕРА - италийска богиня на пролетта, а по-късно - на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора - Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други. Аналог на Венера в гръцката митология е Афродита.

ВЕСТА - дъщеря на Сатурн и богинята Опс (Рея). Веста била староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот. В нейния храм на римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа й от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците-весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. От този огън пренасяли в новите селища и колонии. По-късно Веста била отъждествявана с богините Телус (Земята), Кибела и Рея. Гръцкото съотвествие на Веста е Хестия.

ВУЛКАН - хромият бог на разрушителния огън и на ковашкото изкуство. Хефест бил съпруг на най-красивата римска богиня - Венера. Работилниците му се намирали дълбоко под земята във вулканичните области на планината Етна в Сицилия и на Липарските острови. В тях, заедно с циклопите изпълнявал поръчките на боговете - ковял мълнии за Юпитер, стрели за Диана и въоръжение за отличилите се герои. Аналог на Вулкан в гръцката митология е Хефест.

ДИАНА - древно италийско божество, дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон, непорочна богиня на лова, луната и нощните вълшебства. Придружена от диви животни, с лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Гръцкото съотвествие на Диана е Артемида.

КИБЕЛА (Опс, Рея) - фригийска богиня, "Великата майка на боговете" и на всичко живо, на възраждащата се природа и на плодородието. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти. Култът към Кибела се разпространил първоначално в Гърция, където се слял с култа на гръцката Рея, а след това преминал и в Рим, където Кибела била отъждествена със староримската богиня Опс. Опс била почитана като богиня на жътвата и плодородието, а по-късно - на богатството и изобилието. Като съпруга на Сатурн имала общ храм с него, издигнат на Капитолийския хълм в Рим.

КУПИДОН (Амур) - бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Купидон бил син на Марс и Венера. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Юпитер бил подвластен на стрелите му. По молба на Венера поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния свят Плутон, който пламнал от любов към Прозерпина и я похитил. Купидон не жалел даже собствената си майка. Но поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Купидон се влюбил в смъртна девойка - Психея, която била приказно красива. Гръцкото съотвествие на Купидон е Ерос.

ЛАТОНА - римска богиня, дъщеря на титана Кей (Койос) и титанката Феба. Майка от Юпитер на Аполон и Диана. Когато настъпило време да роди божествените близнаци, от страх пред гнева на ревнивата Юнона, нито земята, нито морето, нито небето се престрашили да й дадат подслон. Единствен малкият скалист остров Ортигия, който блуждаел всред вълните на морето се смилил над нея. Там, в подножието на планината Кинт богинята дала живот на децата си. След това Юпитер закрепил здраво острова за морското дъно и го нарекъл Делос ("прочут"). След това, през целия си живот Латона била под постоянната закрила на Аполон и Диана. Гръцкото съотвествие на Латона е Лето.

МАРС - бог на войната, син на Юпитер и Юнона. Той бил едно от най-старите божества на римляните, които вярвали, че е баща на Ромул. Първоначално бил тачен като бог на земеделието и на него бил посветен първия пролетен месец (mars = март). След това станал бог на необузданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Гръцкото съотвествие на Марс е Арес.

МЕРКУРИЙ - вестоносец на боговете, бог на красноречието, на търговците и крадците. Син на Юпитер и плеядата Мая. През 495 г.пр.Хр. в Рим, срещу Авентинския хълм бил издигнат храм на Меркурий, в който правели своите събрания римските търговци. Като вестител на боговете и особено на Юпитер, бил изобразяван с херолдския жезъл кадуцеус, със златни крилати сандали и крилата шапка. Гръцкото съотвествие на Меркурий е Хермес.

МИНЕРВА - староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите. Любима дъщеря на Юпитер. Според преданието, била родена без майка, като излязла блестяща с красотата си, в пълно въоръжение от Юпитер, след като Вулкан разцепил главата му. Минерва закриляла смелите и разумни герои. Аналог на Минерва в гръцката митология е Атина.

НЕПТУН - староримски и староиталийски бог на морето и течащите води. Нептун бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер. В негова чест се устройвали състезания с коне и колесници и празненства, наричани "нептуналии". Римляните издигнали първия храм на Нептун след морската победа при Акциум през 31 г.пр.Хр. Гръцкото съотвествие на Нептун е Посейдон.

ПЛУТОН (Оркус, Дит, Диспатер) - бог на подземния свят, на мъртвите и земните недра, където са находищата на скъпоценните метали. Плутон бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер и съпруг на Прозерпина, която похитил от надземния свят. Аналог на Плутон в гръцката митология бил Аид (Хадес).

ПРОЗЕРПИНА - богиня на природата, плодородието и след като била отвлечена от Плутон - царица на подземния свят. Дъщеря на Юпитер и Церера и съпруга на Плутон. Аналог на Прозерпина в гръцката митология е Персефона.

САТУРН - староиталийски бог на посевите, покровител на земеделския труд, овощарството и винарството. Времето на неговото царуване над боговете се смятало за "златен век" - век на равенство, изобилие и мир. Сатурн бил съпруг на сестра си Опс (Рея), богиня на жътвата и плодородието. Негови деца са Юпитер, Нептун, Плутон (Дит), Юнона и Церера, а също и кентавъра Хирон и митичния италийски цар Пик. Сатурн бил свален и хвърлен в Оркус (подземния свят) от децата си и престола му бил зает от Юпитер. По-късно, култът на Сатурн се смесил с култа на бог Янус. Гръцкото съотвествие на Сатурн е Кронос.

ЦЕРЕРА - дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Юпитер, майка на Прозерпина, богиня на плодната земя и земеделието, законодателка, покровителка на мира и брака. Свещеното й цвете бил макът, като символ на съня и смъртта, заради скръбта по дъщеря й, която била отвлечена от Плутон в света на мъртвите. Гръцкото съотвествие на Церера е Деметра.

ЮНОНА - първоначално била етруско божество, а по-късно като италийска богиня, станала римско съответствие на гръцката богиня Хера. Юнона била дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Церера, Плутон, Веста, Нептун и Юпитер, на когото била и съпруга. Юнона била богиня на брака, съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава. В нейна чест бил издигнат храм на Капитолийския хълм. В градската крепост, където била монетарницата на Рим, се грижели за свещените й гъски, които предупредили с крясъка си римляните за нападението на галите и така спасили града.

ЮПИТЕР - върховен римски бог, цар на боговете и хората, най-добрият и най-великият. Отъждествен с гръцкия Зевс и приел от него многобройните му митове. Юпитер бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат и съпруг на Юнона. Бог на светлината и всички небесни и атмосферни явления. Бог на мълниите, бурите и градушките. Пазител на войската. Храмът му на Капитолийския хълм бил построен от Тарквиниите, а след опожаряването му при Сула, бил издигнат още по-величествен. В него се извършвали главните актове на държавния живот.

ЯНУС - староиталийско божество, първоначално бог на светлината и слънцето. По-късно - бог на всяко начало и всеки край, страж на всеки вход и всеки изход, покровител на пътя и пътниците. Изобразяван с две съединени, противоположни лица, едното брадато, а другото голобрадо. Едното гледало към бъдещето, а другото - към миналото; едното - навън, а другото - навътре. Янус бил защитник на градските врати при мир и война. На него бил именуван първия месец от годината (януари). На Янус посвещавали всяко начало. Като бог на всяко начало, бил създател на изворите и ручеите. Затова негови съпруги били изворните нимфи, а синове - речните богове. Храмът на Янус в Рим се намирал на форума. Той бил построен във вид на аркада с врати от двете страни, през които минавала войската, когато се отправяла на поход. През мирно време бил затворен, а по време на война вратите му оставали отворени, защото римляните вярвали, че при сраженията той не оставал в храма, а се намирал всред бойците.

История | Еней | Ромул и Рем

---

Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане