Богове | Еней | Ромул и Рем

Общ поглед
Карта на Римската империяимска империя
била наречена Римската държава през столетията след реорганизацията осъществена при Октавиан Август. Векове преди автокрацията на Август, държавата преди него, се наричала Римска република. Разликата между Римската империя и Римската република е преди всичко в държавните органи и взаимоотношенията между тях.
Дълги години историците поставяли граница между Принципата, периодът от Август до кризата от 3 век, и Домината, периодът от Диоклециан до края на Империята на Запад. Съгласно тази теория, по време на Принципата (от латинската дума princeps, „първи“, единствената титла, която си позволявал Август), реалността на диктатурата била умело прикрита зад републиканската фасада, докато при Домината (от думата dominus, „господар“) имперската власт се излагала в истинския си вид, със златни корони и усложнен церемониал. Днес се приема, че положението било далеч по-нюансирано - някои исторически форми се запазили и през византийския период, повече от хиляда години след създаването им, а проявите на имперска импозантност били обичайни от първите дни на Империята.


В хода на историята си, Римската империя контролирала всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа. Администрацията на Римската империя постепенно се развивала в две отделни половини, източна и западна, следвайки приблизително културното разделение. По времето, когато Одоакър взел властта на Запад през 476 г., западната половина вече видимо се развивала по нов път - Църквата поемала основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на Империята с център Константинопол, градът на Константин Велики, оставала сърцето на Римската държава до 1453, когато Византийската империя била унищожена от османските турци.
Влиянието на Римската империя върху управлението, правото и монументалната архитектура, както и на много други аспекти на западния живот било безспорно. Римските титли били възприети от следващите държави с имперски претенции - Франкското кралство, Свещената Римска империя, Руското царство и Германската империя.


Римска република
Ромул и Рем, кърмени от вълчицата753 г.пр.Хр. - Основан бил Рим - легендарния град, разположен на седем хълма, които били негово естествено укрепление. Основател на града бил Ромул. Той определил границите му и станал пръв негов цар.
509 г.пр.Хр. - Създала се републиканска власт, представена от двама консули и Сенат. Появили се и трибуните, изразяващи интересите на най-бедните слоеве от населението. В 451 г.пр.Хр. благодарение на трибуните били приети закони, ограничаващи произвола на магистратите, с което било сложено начало на римското гражданско право.
390 г.пр.Хр. - Рим бил опустошен от галите, нахлуващи от север.
Около 270 г.пр.Хр. - целия Апенински полуостров бил завладян от римляните.
Спартак, предводителят на въстаналите роби264 - 241 г.пр.Хр. - Първа Пуническа война с Картаген, завършила с победа на римляните.
222 - 219 г.пр.Хр. - Втора Пуническа война, завършила отново с победа на Рим.
149 - 146 г.пр.Хр. - Трета Пуническа война, след която Северна Африка и Македония станали римски провинции. Ханибал бил сразен на собствена територия.
73 - 71 г.пр.Хр. - Спартак оглавил въстанието на робите, но претърпял поражение от Крас и бил разпънат, заедно със сподвижниците си.
49 - 44 г.пр.Хр. - Цезар, заедно с верните му войски преминал реката Рубикон и влизайки в Рим, станал диктатор. Прекратили се гражданските войни и държавата се стабилизирала.
44 г.пр.Хр. - Цезар бил убит. Властта преминала в ръцете на Октавиан Август. Период на най-голямо могъщество на Рим.
30 г.пр.Хр. - След поражението на Клеопатра, Египет станал римска провинция.


Римска империя
Периодът на ранната римска империя бил наречен "Принципат". Това била специфична форма на монархия, при която формално били съхранени някои републикански учреждения, а иператорът бил наречен "принцепс" (първи гражданин).
Октавиан Август - първият римски император Приема се, че Римската империя започнала съществуването си с конституционното споразумение след битката при Акциум през 31 г.пр.Хр. Всъщност републиканските институции на Рим били разрушени още през предходното столетие и управлението се осъществявало еднолично от времето на Сула. Въпреки това управлението на Август отбелазало важен обрат. По времето на Акциум нямало живи свидетели на функциониращите по-рано републикански институции или на време без гражданска война в Рим. Четиресет и пет години по-късно, след съмртта на Август, малцина помнели времето преди него. Средната продължителност на живота на римляните била едва четиресет години. Дългото управление на Август позволило на цяло едно поколение да живее и умре без да познава друга форма на управление и дори друг владетел. Това било изключително важно за създаване на нагласи, които позволили установяването на наследствена монархия в Рим. Независимо дали го одобрявали или не, едноличното управление било единственото, което хората от Века на Август познавали, и така щяло да остане още дълги векове. Управлението на Август било забелжително с няколко трайни постижения, които определили бъдещето на Империята:

1.- Била създадена наследствена длъжност, наречена "римски император";
2.- Било фиксирано заплащането и продължителността на службата, с което бил отбелязан последния етап от реорганизирането на римската армия и превръщането й от гражданска в професионална;
3.- Била създадена преторианската гвардия, която издигала и сваляла императори през следващите векове;
4.- Империята била разширена до нейните „естествени граници“. (Границите, достигнати при Август, останали граници на Империята, с малки изключения, през следващите четиристотин години).


Тиберий14 г. - 68 г. - Юлий-Клавдиите стават наследници на Август.
Стратегията на Август за бракове между семействата Юлий и Клавдий, създало комбинация от семейни и политически връзки, известна като династия на Юлий-Клавдиите. Представители на династията са Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Повечето от тях били психически неуравновесени.
Тиберий бил осиновен от Август. В началото управлявал добре, но по-късно станал безкрайно подозрителен и много жесток. В края на живота си се оттеглил на остров Капри, където се отдал на разюздан разврат и управлявал от там Рим с терор.
КалигулаКалигула бил осиновен внук на Тиберий, когото наследил. Отличавал се с голямата си жестокост. За поданиците си казвал: "Нека ме мразят, стига да ги е страх от мен."
Клавдий проявил качества на добър администратор в началото на управлението си, но по-късно попаднал изцяло под влияние на втората си съпруга Агрипина, която го отровила.
Нерон бил син на Агрипина и осиновен от Клавдий. Станал император на 17 години и през първите 5 години от царуването си управлявал мъдро. След това обаче, се отдал на най-лошите си инстинкти. Отровил съперника си Британик, истинския син Клавдийна Клавдий, а след това и майка си Агрипина. По негова зповед бил подпален Рим, а след това обвинил за това християните и от тук започнало първото християнско гонение в Римската империя. Когато управителя на Испания, Галба бил издигнат за император в някои от римските провинции и преторианците се присъединили към него, Нерон избягал. Виждайки обаче, че не би могъл да се спаси, накараНеронл роба си да го убие с меч.
През този период, централната власт затъвала в династични интриги, а политическия елит бил тероризиран от своеволията на императорите. Въпреки това системата, изградена от Август, се оказала достатъчно устойчива и периодът преминал без сериозни сътресения. Границата с Германия била укрепена, продължавало завоюването на Британия и няколко нови източни провинции били присъединени към Империята.
В края на 60-те се надигнала вълна от бунтове по периферията - в Британия, Армения и Юдея. 69 г. - „годината на четиримата императори“, преминала в гражданска война и начело на Империята за кратко застанали императорите Галба, Отон и Вителий, а към края на годината, Веспасиан затвърдил властта си като римски император.


69 г. - 96 г. - Династия на Флавиите.
ВеспасианМежду 69 г. и 96 г. управлявали последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан - династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан бил военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължили тендинцията от предишните десетилетия и се опирали повече на армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението станал все по-неприкрит, което предизвикало враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успели да стабилизират публичните финанси, да подтиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Били финансирани големи обществени строежи като Колизея в Рим, а жителите на Испания получили римско гражданство.


69 г. - 193 г. - Антонините - "петимата добри императори“.
Император ТраянСледващият век бил известен като периодът на "петимата добри императори“ - Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий. Антонините се опитали, поне привидно, да поддържат авторитета на Сената, което им осигурило относителна популярност всред римската аристокрация.
Нерва бил консул, когото Сенатът провъзгласил за император, след смъртта на Домициан. Прекратил гонението на християните и преди да умре, осиновил Траян.
Траян бил отличен организатор и строител. Освен многото големи строежи, създал и домове за отглеждане на бедни деца. Траян бил и отличен пълководец - победил даките и изместил границите на империята отвъд река Дунав. По негово време обаче, било подновено гонението на християните. Бил истински благодетел на Мизия и Тракия, за чието развитие и благоустройство положил огромни усилия. При Траян империята достигнала най-голямото си Марк Аврелийтериториално разширение, включвайки провинциите Дакия и Месопотамия.
Адриан бил голям реформатор, покровителствал литературата и изкуствата. През царуването му, Римската империя преживяла 21 години в мир и благоденствие.
Антонин Пий бил истински баща за народа си - намалил данъците, облекчил участта на робите, не преследвал християните, основал сиропиталища и реформирал законодателството.
Марк Аврелий също подобрил положението на робите и водил успешни войни срещу варварите. Бил известен със страстта си към философията и литературата.
Периодът на Антонините завършил с управлението на сина на Марк Аврелий - Комод от 180 г. до 192 г. Той бил психически неуравновесен и върнал Рим към ексцентричностите от времето на Нерон. Бил убит и с подкрепата на армията, император станал Септимий Север.


193 г. - 235 г. - Династията на Северите.
Септимий СеверСеверите били представени от императорите Пертинакс (признат за император от Септимий Север), Септимий Север, Каракала, Макрин, Хелиогабал и Александър Север.
КаракалаСептимий Север бил способен пълководец. Закрилял писмеността и извършил голяма законадателна дейност. Но особено жестоко преследвал християните.
Каракала бил син на Септимий Север. Убил брат си, за да царува самостоятелно. Бил неуравновесен и жесток като Калигула, но благосклонен към войниците. Възстановил фалангата, която се оказала по-удачна от легиона за воюване с варварите. Утвърдил северните граници на Империята. Бил убит от недоволен войник.
Александър Север бил осиновен от братовчед си Хелиогабъл, когото наследил. Отличавал се с голяма толерантност. Отхвърлил германците отвъд Рейн. Бил убит при военен бунт.



235 г. - 284 г. - Период на Криза.
Императори в периода на Кризата през III-ти век били: Максимин Тракиеца (235 г. - 238 г.); Гордиан I и Гордиан II (238 г.); Пупиен и Балбин (238 г.); Гордиан III (238 г. - 244 г.); Филип I Арабина (244 г. - 249 г.); Деций Траян (249 г. - 251 г.); Херений Етруск (251 г.); Хостилиан (251 г.); Требониан Гал (251 г. - 253 г.); Емилиан (253 г.); Валериан I (253 г. - 260 г.); Галиен (260 г. - 268 г.); Клавдий II Готски (268 г. - 270 г.); Квинтил (270 г.); Аврелиан (270 г. - 275 г.); Тацит (275 г. - 276 г.); Флориан (276 г.); Проб (276 г. - 282 г.); Carus (282 г. - 283 г.); Карин (283 г. - 284 г.).



284 г. - 305 г. - Тетрархия.
ДиоклецианПериодът, започващ с Тетрархията на Диоклециан, до края на Западната империя, бил наречен "Доминат". Тетрархията била система на управление, въведена от Диоклециан, при която двама императори (августи) и двама подимператори (цезари) управлявали съответно по една част на Империята, но законите се издавали от името на целия колегиум. По този начин станало възможно за 20 години да се запазят съществуващите граници, а нашествията на варварите били неутрализирани. Това било едно наистина голямо постижение, като се има предвид, че Константин I Великипрез изминалия половин век в Рим управлявал средно всяка втора година нов император, а Империята била постоянно на ръба на гражданската война.
Диоклециан започнал с радикални административни и данъчни реформа и намалил територията на провинциите. През 303 г. обаче, започнал последната и най-жестока фаза на гоненията срещу християните. Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаване на християнството, след като станало ясно, че не може да бъде унищожено. След оттеглянето си от властта, защото бил отвратен от нея (единственият император, оттеглил се доброволно), Диоклециан заживял в родното си място, където водел много скромен и прост живот.
Теодосий IКонстантин I Велики, син на императора Констанций I Хлор, възстановил единството в Империята и продължил реорганизацията и укрепването й, започнато от император Диоклециан. Водил политика на веротърпимост. В 330 г. преместил столицата във Византион и била наречена в негова чест - Константинопол.
След Константин I Велики, на власт се утвърдили династиите на Константин (337 г. - 364 г.), представена от императорите Констанций II, Юлиан и Йовиан и династията на Валентиниан (364 г. - 383 г.) - Валентиан I и Грациан. След тях управлявал Теодосий I (383 г. - 395 г.), който се покръстил и започнал гонения срещу езичниците. В предсмътния си час разделил Римската империя между синовете си. Единият му син - Хонорий станал император на Западната империя, а другият, Аркадий - на Източната империя, наречена по-късно Византия.

Богове | Еней | Ромул и Рем


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане