Mythology

Децата на Локи

Хел - господарката на подземния свят тдавна, още преди великаните да започнат войната с азите, богът на огъня Локи, странствайки по света, достигнал страната на гигантите - Йотунхейм и останал там цели три години. Живял през това време при великанката Ангрбода, която му родила три деца: момичето Хел, змията Йормунганд и вълкът Фенрир. Когато се върнал в Асгард, Локи не казал никому за пребиваването си в страната на великаните. Но всевиждащият Один разбрал скоро за децата му и се отправил към извора Урд, за да попита норните каква ще бъде по-нататъшната им съдба.
"Вижте, вижте, мъдрият бог е дошъл при нас. Но той няма да чуе добри вести." - казала най-старата норна, когато го видяла. "Това, което ще чуе от нас, ще го лиши от покой." добавила средната норна. "Да, той е дошъл да чуе за децата на Локи и великанката Ангрбода." - потвърдила най-младата норна. "Щом знаете защо съм дошъл, отговорете на въпроса, който искам да ви задам." - казал Один. "Знай, че тези, за които искаш да ни питаш, ще донесат на боговете много нещастия." - казала Урд. "Двама от тях ще са причина за твоята смърт и за смъртта на най-големия ти син. Третият ще властва след вас и царството му ще бъде царство на тъмнината и смъртта." - добавила Верданди. "Да, вълкът ще убие теб, а змията - Тор, но и те самите ще загинат, а царството на тъмнината няма да просъществува дълго. Животът ще победи смъртта, а светлината - тъмнината." - казала Скулд.
Загрижен и печален се завърнал в Асгард властелинът на света. Той събрал боговете, разказал им за предсказанието на норните и изпратил Тор в Йотунхейм, да доведе децата на Локи. Азите изслушали с тревога думите на Один, но били още по-изплашени, когато Тор довел на колесницата си Хел, Йормунганд и Фенрир. Младата Хел била с две глави по-висока от гигантската си майка. Лявата половина на лицето й била кърваво червена, като сурово месо, а дясната - черна, като вечната нощ. Змията Йормунганд била още малка - дълга била само петдесет крачки, но от зиналата й паст се стичала смъртоносна отрова, а студените й очи святкали с безпощадна злоба. Вълкът Фенрир бил още съвсем малък и безобиден. Изглеждал като обикновен вълк, който въртял весело опашка и се понравил на боговете. Седящият на трона си Один огледал внимателно тримата и проговорил: "Чуй ме, Хел. Ти си голяма и силна и ние решихме да те направим повелителка на страната, която лежи дълбоко под земята, чак под страната на гномите - Сварталхейм. В нея са душите на умрелите, които не са достойни да живеят с нас във Валхала. Отивай там и не се появявай повече на земята." "Добре, съгласна съм." - отвърнала Хел. "Ти, Йормунганд, ще живееш на дъното на всемирния океан. Там ще намериш достатъчно място и храна." - продължил Один. "Сссссъгласссссна съм" - изсъскала змията, гледайки боговете с немигащи зли очи. "А ти, Фенрир, ще живееш при нас в Асгард." - промълвил накрая Один. Още в същият ден Хел се отправила в царството на мъртвите, а Йормунганд пропълзяла на дъното на океана. Там тя растяла и растяла, докато обвила с тялото си цялата земя и от тогава престанали да я наричат Йормунганд. Наричали я вече "Митгардската змия". Фенрир живял цяла година в Асгард и растял не с дни, а с часове и се превърнал в такова чудовище, че никой от боговете не смеел да го доближи. Това правел само храбрият Тир, който го хранел. Тогава азите решили да си послужат с хитрост и да се отърват от Фенрир. Цял месец се трудили и изковали здравата верига Лединг, с която искали да го оковат, като му казали, че искат само да изпробват силата му, за да са сигурни, че е достоен да живее с тях. Фенрир се съгласил, напънал се и разкъсал с лекота веригата. Изплашените ази се отдалечили и веднага започнали да правят втора верига. Този път работили цели три месеца и я направили три пъти по-дебела. Това била веригата Дроми. Но за техен ужас и този път Фенрир я разкъсал без усилие. Тогава Один решил да се обърнат за помощ към гномите и изпратил пратеник в Сварталхейм. Чувайки молбата на боговете, гномите дълго спорили от какъв метал да направят веригата. Накрая, най-възрастният казал: "Няма да я направим от метал. Ще я направим от корените на планините, от шума на котешките стъпки, от женските бради, от слюнката на птиците, от гласовете на рибите и от сухожилията на мечките." Така и направили. След два месеца веригата Глейпнир била готова. И от този миг котешките стъпки станали безшумни, жените нямат бради, планините нямат корени, птиците - слюнка, рибите - глас, а мечките - сухожилия. Азите били много очудени, когато видяли за пръв път Глейпнир. Веригата била тънка и мека като коприна, но колкото и да я опъвали, толкова по-здрава ставала. Тогава те пренесли Фенрир на самотния остров Лингви, за да не може да причинява вреди на тях и на хората. Но когато поискали да сложат веригата около врата му, той изръмжал сърдито: "Тази верига е твърде тънка и ако не е вълшебна, ще я скъсам с лекота. Но ако е вълшебна, сигурно няма да мога да я разкъсам, въпреки силата си. Значи може да стана ваш пленник. Все пак ще позволя да ме подложите на това изпитание, ако някой от вас сложи ръката си в устата ми." Азите се отдръпнали смутено, но тогава храбрият Тир излязъл напред и положил дясната си ръка в устата на вълка. Поглеждайки тревожно към Тир, боговете омотали бързо Фенрир с вълшебната верига, а другия й край закрепили здраво за скалите. Огромният вълк напрегнал всичките си сили, но веригата останала здрава. След много усилия, той признал поражението си и поискал да го освободят, но азите отказали. Тогава, той изревал, побеснял от измамата и откъснал ръката на Тир. Докато една част от боговете се грижели за раната на Тир, останалите, начело с Один взели Фенрир, заедно със скалите към които бил прикован и го отнесли дълбоко под земята. Така, най-после азите успяли за дълго да се избавят от страшните деца на Локи.

Смъртта на Балдер

Локи насочва фаталната стрела на Ход към Балдер Минали векове откакто азите се разправили с ужасните деца на Локи. Один отново управлявал света. Тор отново защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Боговете били отново весели и щастливи. Но ето, че кошмарни сънища започнали да преследват Балдер - богът на пролетта. Присънвало му се, че напуска слънчевата страна на боговете и се спуска завинаги в мрачното подземно царство на Хел. Красивият бог предчувствал близкия си край. Изчезнала усмивката, озаряваща лицето му и той станал печален и замислен. Тогава, разтревоженият Один отишъл в Йотунхейм при мъдрия великан Мимир, а след това при прорицателките-норни, за да се посъветва с тях. Но и Мимир и норните го посрещнали мрачни и тъжни. Те му казали, че каквото и да прави, съдбата на Балдер е решена и краят му е неминуем. Само Скулд - най-младата норна му казала: "Чуй ме, Один. Балдер няма да остане вечно в царството на Хел. Той е твърде честен и невинен, за да остане завинаги в страната на мрака. Повече нищо няма да ти кажа, но нека това те утеши." Один се завърнал с лошата вест в Асгард и сякаш черен облак надвиснал над страната на боговете. Само Фриг - майката на Балдер, вярвала, че ще успее да спаси сина си. Тя обиколила Асгард, Митгард, Нифелхейм, Йотунхейм, страната на гномите и страната на елфите и помолила всички метали, всеки камък, всяко растение, всеки звяр, всяка птица и всяка риба да се закълнат, че никога няма да причинят вреда на Балдер. Когато се завърнала в Асгард и разказала на боговете какво е направила, всички се зарадвали, а Балдер забравил страховете си. За да провери неуязвимостта си, Балдер помолил всички да го замерят с камъни, да изстрелят стрелите си в него, да се опитат да го промушат с мечовете и копията си. Но колкото и да опитвали развеселените богове, камъните, стрелите, копията и мечовете се отклонявали от смеещия се Балдер. Всички се радвали, че вече нищо не застрашавало бога на пролетта. Единствен Локи, гледайки веселбата се мръщел сърдито. Защото завиждал на Балдер и не го обичал. "Рано се радвате. Мимир и норните не може да грешат" - казал си той и отишъл при Фриг, преобразен като грохнала старица. Направил се на очуден и запитал богинята, защо всички са се нахвърлили върху красивия й Погребението на Балдер син, сякаш искат да го убият. Фриг се разсмяла и разказала на бабичката за неуязвимостта на Балдер. "А, такава ли била работата." - промълвила мнимата баба. "Сигурна ли си обаче, че са се заклели абсолютно всички?" Тогава Фриг си спомнила, че видяла далече на север, в горите на Норвегия, едно малко стръкче имел, което било толкова малко, че още нищо не разбирало. Затова и не поискала от него да се закълне. Локи едва се въздържал да не извика от радост. Бързо напуснал двореца на Один и се понесъл към Норвегия. В това време стръкчето имел вече било израстнало. Богът на огъня го откъснал, направил от него стрела и се върнал в Асгард. Балдер и останалите богове все още се забавлявали. Единствен слепият бог Ход стоял в страни и не вземал участие във веселбата. Локи накарал и Ход да изстреля една стрела в неуязвимия си брат, като му обещал, че ще насочи ръката му в целта. Не подозирайки коварството му, Ход взел стрелата от имел и я изстрелял право в сърцето на Балдер, който паднал мъртъв на земята. Боговете застинали Хермод моли Хел за живота на Балдер покрусени, не вярвайки на очите си. Единствен Вали се нахвърлил бесен върху слепия си брат и го убил. Виждайки отчаянието на Фриг, най-малкият син на Один - Хермод, възседнал бързоногия Слейпнир и се понесъл към царството на Хел, за да измоли от нея освобождаването на брат си. Когато Хел чула молбата му, казала, че ще освободи Балдер, ако боговете обиколят земята и се уверят, че всички плачат и тъгуват за мъртвия бог. Узнавайки от Хермод за условието на Хел, азите се разпръснали веднага по целия свят и колкото по-далече отивали, виждали, че всяко живо същество плачело и тъгувало за Балдер. Плачели гномите и елфите, плачели хората и великаните, зверовете в горите и птиците в небето. Плачели цветята и дърветата, плачели даже рибите в морето. Само Локи не плачел и мислел как да измами боговете и да остави завинаги Балдер в царството на Хел. Когато радостните ази се връщали в Асгард, видяли някаква великанка в една пещера в Йотунхейм, която щом ги видяла, се усмихнала весело. "Не плачеш ли за Балдер?" - ужасено запитали боговете. "Че защо да плача? Той не ми е нужен." - весело отвърнала тя. Ето защо Балдер останал завинаги в подземното царство на Хел. Дълго след това Тор издирвал тази великанка , за да я убие, но така и не я намерил, защото това бил преобразенит Локи.

Хел