История
| Богове | Сътворението
| Гилгамеш | Утнапищим
Ищар
и Таммуз (акадски мит)
любила
се прекрасната богиня Ищар в младия красавец
Таммуз. Не можела да живее без него ден, даже
минута, а когато бил далече от нея, потъвала в дълбока печал.
Веднаж Таммуз се отправил на лов в степта и
вече не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята
узнала, че внезапно се извил силен вихър, Таммуз
паднал, като покосена тръстика и изпуснал последния си дъх.
Като научила това, богинята потънала в дълбока скръб. Не можела
да се примири със смъртта на този, който бил за нея по-ценен
от живота й. Mислите й били устремени към страната, от която
не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала
нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята
най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити и
се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките
на мъртвите. Смазана от мъката си вървяла Ищар
и неусетно стигнала до голяма медна порта, която била отворена
за мъртвите, но недостъпна за живите. Заблъскала богинята с
всички сили по вратата и извикала: "Отворете!
Отворете тази врата или ще я разбия и ще пусна мъртвите навън."
Щом чула тези викове, раздиращи вековната тишина, сърцето на
Ерешкигал се изпълнило с ярост и тя запитала
пазачите на портата: "Кой е там? Кой блъска
така, сякаш е пиян безумец и смущава вечния покой?"
Но пазачите отвърнали почтително: "Не, това
не е пиян безумец! Това е богинята Ищар - твоята сестра, която
е дошла за Таммуз. Пусни я, защото наистина ще разбие портата!"
Ерешкигал махнала с ръка и наредила да я пуснат.
Вратата се отворила, скърцайки оглушително, но за да премине,
Ищар трябвало да даде на стражите част от украшенията
си. Не успяла обаче да направи няколко крачки и пред нея се
издигнала друга медна порта. И на тези стражи дала част от украшенията,
които й останали, за да продължи. Богинята минала през седем
порти и всеки път давала част от накитите си, а след като раздала
всичко, давала одеждите си, докато останала съвсем гола. Така
продължила всред непрогледния мрак, опипвайки стените, които
били влажни и хлъзгави от сълзите на умрелите. Падала и ставала,
но продължавала непреклонно напред и без да обръща внимание
на унижението, застанала гордо пред господарката на подземното
царство. "Върни ми Таммуз, сестрице! Не мога
да живея без него!" казала Ищар,
но Ерешкигал отвърнала надменно: "Не
мога да върна живота на умрелите заради нечий каприз. Има толкова
младежи - нека те заменят
твоя Таммуз." Ищар обаче
възразила: "Таммуз е един и няма друг, прекрасен
като него." Тогава разгневената Ерешкигал
махнала с ръка и Ищар паднала бездиханна на
земята. В този миг, без Ищар, цялата земя затихнала.
Престанали да растат тревите, опустели птичите гнезда, овците
не раждали агнета. Целият живот започнал да се разпада, а от
дълбините започнал да настъпва подземният мрак. Боговете погледнали
от небесата и не могли да познаят до скоро цветущата земя. Изплашени,
те изпратили свой пратеник в подземното цардтво с изрична заповед:
"Върни Ищар и заедно с нея, Таммуз!"
Колкото и да кипяла от ярост Ерешкигал, колкото
и да виела и фучала в безсилната си злоба, колкото и да крещяла,
че няма връщане от нейното царство, трябвало накрая да се примири
и да се подчини на волята на боговете. И в мига, когато Ищар,
заедно с Таммуз се върнали на земята, настъпила
пролетта. Всичко разцъфнало с буйни цветове. Птиците запяли
възторжено в клоните на кичестите дървета, възпявайки любовта.
Всички врати в храмовете на Ищар се разтворили
и ликуващите хора прославяли връщането на Ищар
и Таммуз.
История
| Богове | Сътворението
| Гилгамеш | Утнапищим
